Видове диабет

Захарният диабет е заболяване на ендокринната система, свързано с патологични промени в хормоналните нива и метаболитни неуспехи.

Към днешна дата болестта не може да бъде изкоренена (напълно елиминирана). Разрушителният процес в тялото може да се забави чрез лекарства и диетична терапия, но е невъзможно да се спре и да се задейства в обратна посока.

Основният симптом на заболяването е хронично повишаване на нивата на кръвната захар. Причините и естеството на хода на заболяването са различни, така че е разделено на няколко вида.

Видовете захарен диабет (ЗД) са определени от Световната здравна организация и нямат фундаментални различия в целия медицински свят. Захарният диабет от всякакъв вид не е заразно заболяване.

Типизиране на патологията

Има няколко вида заболяване, обединени от един основен симптом - повишена концентрация на глюкоза в кръвта. Класификацията на захарния диабет се определя от причините за възникването му. Използваните методи на лечение, полът и възрастта на пациента също вземат предвид.

Видове диабет, приети в медицината:

• първият тип е инсулинозависим (IDDM 1) или ювенилен;
• вторият е инсулинонезависим (NIDDM 2) или инсулиново резистентен;
• гестационен захарен диабет (GDM) по време на перинаталния период при жени;
• други специфични видове диабет, включително:
• увреждане на β-клетките на панкреаса на генетично ниво (разновидности на диабет MODY);
• патологии на екзокринната функция на панкреаса;
• наследствени и придобити патологии на екзокринните жлези и техните функции (ендокринопатии);
• фармакологично причинен диабет;
• диабет в резултат на вродени инфекции;
• Диабет, свързан с геномни патологии и наследствени дефекти;
• нарушена глюкоза на гладно (кръвна захар) и нарушен глюкозен толеранс.

Преддиабетът е гранично състояние на тялото, когато нивото на гликемията е повишено (нарушен глюкозен толеранс), но нивата на кръвната захар „не достигат“ общоприетите цифрови стойности, съответстващи на истинския диабет. Според Световната здравна организация (СЗО 2014) повече от 90% от пациентите ендокринолози страдат от втори тип заболяване.

Според медицинската статистика има ясна тенденция към увеличаване на броя на случаите в целия свят. През последните 20 години броят на диабетиците тип 2 се е удвоил. GDM представлява около 5% от бременностите. Видовете специфичен диабет са изключително редки и заемат малък процент в медицинската статистика.

Според пола, NIDDM 2 е по-чест при жените по време на предменопаузалния период и по време на менопаузата. Това се дължи на промени в хормоналния статус и натрупване на излишни килограми. При мъжете най-честият фактор за развитието на диабет тип 2 е хроничното възпаление на панкреаса, причинено от токсичните ефекти на етанола.

Инсулинозависим диабет (тип 1)

Диабет тип 1 се характеризира с неспособността на клетките на панкреаса. Органът не изпълнява своята ендокринна (интрасекреторна) функция за производство на инсулин, хормонът, отговорен за снабдяването на тялото с глюкоза. В резултат на натрупването на глюкоза в кръвта, органите не получават адекватно хранене, включително самия панкреас.

За да се имитира естественото производство на ендокринния хормон, на пациента се предписват инжекции с медицински инсулини с различна продължителност на действие (кратко и дълго), както и диетична терапия за цял живот. Класификацията на захарен диабет тип 1 е продиктувана от различната етиология на заболяването. Инсулинозависимият тип заболяване има две причини: генетична и автоимунна.

Генетична причина

Образуването на патология е свързано с биологичната способност на човешкото тяло да предава своите характерни признаци и патологични отклонения на следващите поколения. Що се отнася до диабета, детето наследява предразположеност към заболяването от родители или близки роднини с диабет.

важно! Предразположението се предава по наследство, но не и самата болест. Няма 100% гаранция, че детето ще развие диабет.

Автоимунна причина

Появата на заболяването се дължи на функционална недостатъчност на имунната система, когато под въздействието на негативни фактори тя активно произвежда автоимунни антитела, които имат разрушителен ефект върху клетките на тялото. Тригери (импулси) за стартиране на автоимунни процеси са:

• нездравословно хранително поведение, съчетано с липса на физическа активност;
• неуспех на метаболитните процеси (въглехидрати, липиди и протеини);
• критичен дефицит на холекалциферол и ергокалциферол (витамини D) в организма;
• патологии на панкреаса с хроничен характер;
• анамнеза за паротит (паротит), морбили, херпесен вирус Coxsackie, вирус на Epstein-Barr, цитомегаловирус, вирусен хепатит A, B, C;
• дистрес (продължителен престой в състояние на нервно-психически стрес);
• хроничен алкохолизъм;
• неправилно лечение с лекарства, съдържащи хормони.

IDDM се развива при деца, юноши и възрастни под тридесет години. Детският вариант на диабет форма 1а е свързан със сложни вирусни инфекции. Форма 1b се среща при млади хора и деца на фона на автоимунни процеси и наследствено предразположение. Болестта обикновено се развива бързо в продължение на няколко седмици или месеци.

Инсулинорезистентен диабет (тип 2)

Разликата между втория тип диабет и първия е, че панкреасът не спира да произвежда инсулин. Глюкозата се концентрира в кръвта и не се доставя до клетките и тъканите на тялото поради липсата им на чувствителност към инсулин - инсулинова резистентност. До определен момент лечението се провежда чрез хипогликемични (понижаващи захарта) лекарства и диетична терапия.

За да компенсира дисбаланса в тялото, панкреасът активира производството на хормона. Работейки в авариен режим, органът се износва с времето и губи интрасекреторната си функция. Диабет тип 2 става инсулинозависим. Намаляването или загубата на чувствителност на клетките към ендогенния хормон се свързва предимно със затлъстяването, което нарушава метаболизма на мазнините и въглехидратите.

Това важи особено за висцералното затлъстяване (отлагане на мазнини около вътрешните органи). В допълнение, при наднормено телесно тегло, кръвният поток се затруднява поради множеството холестеролни плаки вътре в съдовете, които се образуват по време на хиперхолестеролемия, която винаги придружава затлъстяването. По този начин клетките на тялото изпитват недостиг на хранителни и енергийни ресурси. Други фактори, влияещи върху развитието на NIDDM включват:

• злоупотреба с алкохол;
• гастрономическа пристрастеност към сладки ястия;
• хронични заболявания на панкреаса;
• патологии на сърцето и съдовата система;
• излишък в храненето на фона на заседнал начин на живот;
• неправилна хормонална терапия;
• сложна бременност;
• Неблагоприятна наследственост (диабет при родителите);
• дистрес.

Най-често заболяването се развива при жени и мъже на възраст 40+. В същото време диабет тип 2 е латентен и може да не показва изразени симптоми в продължение на няколко години. Ранното тестване на нивата на кръвната Ви захар може да разкрие преддиабет. При адекватно лечение предиабетното състояние е обратимо. Ако се изгуби време, то прогресира и впоследствие се диагностицира NIDDM.

Лада диабет

В медицината се използва терминът "Диабет 1,5" или името Лада диабет. Това е автоимунно нарушение на производството на хормони и метаболитна недостатъчност, което се среща при възрастни (на възраст 25+). Заболяването съчетава първия и втория тип диабет. Механизмът на развитие съответства на IDDM, латентният ход и проявата на симптомите са подобни на NIDDM.

Задействащи фактори за развитието на патологията са автоимунни заболявания в историята на пациента:

• неинфекциозно възпаление на междупрешленните стави (анкилозиращ спондилит);
• необратимо заболяване на централната нервна система - множествена склероза;
• грануломатозна възпалителна патология на стомашно-чревния тракт (болест на Crohn);
• хронично възпаление на щитовидната жлеза (тиреоидит на Хашимото);
• ювенилен и ревматоиден артрит;
• промяна в цвета (загуба на пигмент) на кожата (витилиго);
• възпалителна патология на лигавицата на дебелото черво (улцерозен колит);
• хронично увреждане на съединителната тъкан и екзокринните жлези (синдром на Sjögren).

В комбинация с наследствено предразположение, автоимунните нарушения водят до прогресия на Лада диабет. За идентифициране на заболяването се използват основни диагностични методи, както и кръвна микроскопия, която определя концентрацията на имуноглобулини от клас IgG към антигени - ELISA (ензимно-свързан имуносорбентен анализ). Терапията се провежда чрез редовни инсулинови инжекции и корекция на храненето.

Гестационна форма на заболяването

GDM е специфичен тип диабет, който се развива при жени през втората половина на перинаталния период. Най-често заболяването се открива по време на втория планиран скрининг, когато бъдещата майка се подлага на пълен преглед. Основната характеристика на GDM съвпада с диабет тип 2 – инсулинова резистентност. Клетките на тялото на бременната жена губят чувствителност (чувствителност) към инсулин поради връзката на три основни причини:

• Хормонални промени. По време на бременността синтезът на прогестерон (стероиден полов хормон) се увеличава, блокирайки производството на инсулин. Плюс това ендокринните хормони на плацентата, които са склонни да инхибират производството на инсулин, набират сила.
• Удвоете натоварването на женското тяло. За да осигури пълноценно хранене на нероденото дете, тялото се нуждае от повишено количество глюкоза. Жената започва да консумира повече монозахариди, което кара панкреаса да синтезира повече инсулин.
• Увеличаване на телесното тегло поради намалена физическа активност. Глюкозата, която навлиза в тялото в изобилие, се натрупва в кръвта, тъй като клетките отказват да приемат инсулин поради затлъстяване и липса на физическа активност. Бъдещата майка и плодът в такава ситуация изпитват хранителен дефицит и енергиен глад.

За разлика от диабет тип 1 и тип 2, гестационният диабет е обратим процес, тъй като инсулиновите молекули и функционалността на панкреаса са запазени.

Правилно избраната терапевтична тактика гарантира елиминирането на патологията след раждането в 85% от случаите. Основният метод за лечение на GDM е диетата "Таблица № 9" за диабетици. В трудни случаи се използват инжекции с медицински инсулин. Антихипергликемичните лекарства не се използват поради тератогенния им ефект върху плода.

Допълнително

Специфични видове диабет са генетично определени (диабет MODY, някои видове ендокринопатии) или провокирани от други хронични патологии:

• заболявания на панкреаса: панкреатит, хемохроматоза, тумор, кистозна фиброза, механични наранявания и операции на жлезата;
• функционална недостатъчност на предния дял на хипофизната жлеза (акромегалия);
• повишен синтез на тиреоидни хормони (тиреотоксикоза);
• хипоталамо-хипофизо-надбъбречна патология (синдром на Иценко-Кушинг);
• тумори на надбъбречната кора (алдостерома, феохромоцитом и др.).

Отделна диабетна патология, безвкусен диабет, се характеризира с намаляване на производството на хипоталамичния хормон вазопресин, който регулира баланса на течностите в тялото.

Диагностични мерки

Диагнозата на захарен диабет (от всякакъв вид) е възможна само въз основа на резултатите от лабораторна микроскопия на кръвта. Диагностиката се състои от няколко последователни изследвания:

• Общ клиничен кръвен тест за идентифициране на скрити възпалителни процеси в организма.
• Кръвен тест (капилярен или венозен) за съдържание на глюкоза. Прави се строго на празен стомах.
• GTT (тест за глюкозен толеранс). Провежда се, за да се определи способността на тялото да абсорбира глюкозата. Тестът за толерантност представлява двукратно вземане на кръв: на гладно и два часа след „натоварване с глюкоза“, което представлява воден разтвор на глюкоза, приготвен в съотношение 200 ml вода на 75 g. вещества.
• Анализ на HbA1C за нивото на гликозилиран (гликиран) хемоглобин. Въз основа на резултатите от изследването се оценява ретроспекция на нивата на кръвната захар през последните три месеца.
• Биохимия на кръвта. Оценяват се чернодробните ензими аспартат аминотрансфераза (AST), аланин аминотрансфераза (ALT), алфа-амилаза, алкална фосфатаза (ALP), билирубин (жлъчен пигмент) и нивата на холестерола.
• Кръвен тест за концентрация на антитела срещу глутамат декарбоксилаза (GAD антитела) определя вида на захарния диабет.

Референтни стойности на кръвната захар и показатели за заболяване

Анализ	За захар	Тест за глюкозен толеранс	Гликиран хемоглобин
норма	3,3 - 5,5	< 7,8	⩽ 6%
предиабет	5.6 – 6.9	7,8 – 11,0	от 6 до 6,4%
диабет	> 7.1	> 11.1	Повече от 6,5%

В допълнение към кръвната микроскопия се изследва общ тест на урината, за да се определи наличието на глюкоза в урината (гликозурия). При здрави хора няма захар в урината (за диабетици допустимата норма е 0,061 - 0,083 mmol/l). Извършва се и тест на Rehberg за откриване на протеин албумин и продукт на протеиновия метаболизъм креатинин в урината. Освен това се предписва хардуерна диагностика, включително ЕКГ (електрокардиограма) и ултразвук на коремната кухина (с бъбреците).

Резултати

Съвременната медицина класифицира диабета в четири основни типа в зависимост от патогенезата (произхода и развитието) на заболяването: инсулинозависим (тип 1 IDDM), инсулинонезависим (тип 2 NIDDM), гестационен (GDM при бременни жени), специфичен (DM включва няколко вида заболявания, причинени от генетични дефекти или хронични патологии). Гестационният диабет, който се развива в перинаталния период, е лечим. Състоянието на предиабет (нарушен глюкозен толеранс) се счита за обратимо, ако се диагностицира навреме.